Уви, сега вече няма паркове и няма място където да се изложи всичкото това авангардно изкуство.

***

Гочо подмина градинката при Кристал и в този момент го спря някакъв чичо с очила и го заговори на развален български език:
– Добър ден, аз професор по българистика от Харвард. Как стигне до Sofia University?

"Професор по българистика, дрън-дрън" – помисли си Гочо. Очевидно това беше поредния секс турист, който е дошъл тук в България, за да изчука някой и друг евтин български задник, но се страхува да говори на английски, за да не го бият някъде.

През 2010 година България беше изместила Тайланд и беше се превърнала в най-важната дестинация за секс туризъм в света. Ще се зачудите как успяхме да преборим тайландците? Ами, много просто. Българските момичета бяха по-евтини. Имаше и нещо друго. Според монетаристите дупката си е дупка и няма значение дали момичето е бяло, жълто или черно, но въпреки тези космополитни приказки белите робини вървят много по-добре от жълтите и черните и затова Тайланд просто нямаше шанс пред напора на родината ни.

По това време в България основните професии бяха две – сводник и проститутка. Единствената индустрия, която вирееше в тази страна беше секс индустрията и този отрасъл на народното стопанство осигуряваше почти цялата трудова заетост на населението. Имаше и някой елементи като Гочо, които преподават в Университета, но това неговото трудно може да се приеме за работа, особено като отчетем факта, че за това му занимание никой не му плаща.

Секс индустрията е част от шоу бизнеса и поради тази причина тя не може да съществува самостоятелно, а се нуждае от постоянен приток на външно финансиране. Това е причината, поради която от особена важност за България бяха секс туристите и момчетата от американските окупационни части. Ако не бяха те, то българската секс индустрия щеше да банкрутира, което би довело до верижен фалит за цялата българска икономика.

Идването на американската армия беше един естествен процес, защото през 2008 година за пореден път бяха преразгледани резултатите от Втората световна война и България беше прехвърлена от списъка на победителките в списъка на победените. Това естествено налагаше в България да влязат окупационните сили на някоя от победителките. По това време на руснаците им беше писнало от това да окупират когото и да било и бяха се изтеглили отвсякъде. Бяха си тръгнали дори и от Германия. Разбира се, германците се бръкнаха дълбоко за това изтегляне, но независимостта е нещо скъпо и само богатите могат да си я позволят. За Русия трябва да кажем още, че по това време тя беше загубила студената война и се поставяше въпроса дали руснаците да не бъдат приравнени към българите, тоест дали да не натикат Русия в списъка от държави загубили Втората Световна, където бяха набутали България.

Щом окупационната армия няма да е руска, оставаше да се избира между американска и китайска. По това време американците се държаха като лакомо дете, което иска да изяде всичките пасти без да мисли за това че може да го заболи корема, докато китайците мислеха с много по-голяма перспектива и затова разумно отстъпиха на Америка съмнителното удоволствие да окупират нашата дива балканска държава.

За идването на американците имаше още една причина. Казват, че народ който не храни своята армия ще храни чужда. Така се беше случило и с българите. Те не искаха да хранят своята армия и затова сега хранеха американската.

Българите не искаха да дават пари за нищо. През 2010 те изповядваха философията на неолиберализма, според която на България не й трябва нито армия, нито наука, нито държава. Те казваха: "Защо харчим пари за разни професори и генерали, след като може да ги увоним и да похарчим парите за нещо по-полезно."

В интерес на истината трябва да признаем, че българите не бяха се отказали напълно от науката си. Имаше още разни научни работници подобно на Гочо. Вярно е, че пари не им даваха, но нито ги закачаха, нито ги гонеха, за разлика от средновековието, когато са ги горели на клада. Имаше все още и някаква армия. По-точно, останал беше един взвод сержантки, които всяка година на именния ден на президента слагаха по един зелен минижуп и правеха военен парад за радост на селяндурите.

Всичко беше чудесно, българите си живееха добре без много наука и без много армия. Единствения проблем дойде от това, че американските окупационни сили пречеха на секс туризма.

С идването на американските момчета силно се разви българската секс индустрия, но отношението към английския език се промени към лошо. Как бързо се промениха нещата. Само преди няколко години българите си умираха да говорят на английски. Вярно, говореха ужасно, с подуенски акцент, но имаха желание да говорят. Явно, че любовта към английския език не върви ръка за ръка с американската армия, защото когато пристигнаха американските момчета, българите изведнъж намразиха този език. Сега го знаят, но не щат да го говорят, докато преди искаха, но не можеха. Сега ако заговориш на английски, това е достатъчен повод, да те набият. Вярно, никой не биеше американските войници, защото те ходеха с каска, бронежилетка и пълно бойно снаряжение. Нищо не можеш да кажеш на човек, който носи автомат, без значение дали автомата е калашников или томпсън. Вместо да бият американските войници, българите си го изкарваха на невинните секс туристи. Затова чичото с очилата е научил няколко думи на български и се прави на професор по българистика.

Гочо не е колаборационист и не помага на англоговорящи. Той си помисли да прати секс туриста в обратна посока, но те се бяха научили и когато ги пратиш на изток отиваха на запад, ако им кажеш нагоре, те тръгваха надолу. Затова Гочо услужливо посочи в страни от правилния път в посока към циганската махала. В крайна сметка човека търсеше секс и това беше мястото където ще намери това което търси. Вярно е, че в този секс той няма да е субект, а ще бъде обект. По-просто казано, няма да ебе, а ще го ебат, но както казват монетаристите, секса си е секс, без значение от коя страна на пръчката се намираш.