Съществуването на пожарната беше абсолютно безсмислено, защото пожарните коли не можеха да минат през задръстванията и идваха когато всичко е изгоряло. Имаше случай когато идваха преди сградата да се е гътнала и това беше още по-лошо, защото я изгасяха, което даваше основание на селяндурите да искат от Безкрачко да реставрира изгореното вместо да го разруши и да приватизира парцела.

Мина доста време и сеирджиите започнаха отегчено да се разотиват, но в този момент се чуха сирени и пожарната най-сетне пристигна.

Какво си мислите се случи нататък? Сигурно си мислите, че пожарникарите са започнали да гасят? Не, не познахте. Какво се случва, когато отидете в болницата и кажете: "Докторе, много ме боли, умирам!" Може би си мислите, че ще ви попитат: "Къде ви боли, защо ви боли?" Нищо подобно няма да ви кажат. Вместо това ще чуете: "Имате ли здравна застраховка? Платил ли сте съответните данъци? Носители тази и тази тапия, която е трябвало да вземете от този и онзи?"

През 2010 пожарникарите работеха по същия начин като докторите, тоест не работеха. Когато дойдеше пожарната, първата й работа беше да провери дали собственика на сградата е платил данък противопожарно осигуряване. За целта първо трябва да се издири собственика, което в България е много трудно, защото не е ясно при приватизацията кой какво е отмъкнал.

Някой каза, че Народният театър е изключителна държавна собственост, което означаваше че данък противопожарно осигуряване не е платен, тъй като българската държава беше бедна и не плащаше за нищо. Пожарникарите тъкмо бяха започнали да си събират такъмите, за да си ходят, но се оказа, че Безкрачко е приватизирал сградата. Това нищо не променяше, защото Безкрачко също беше много беден и поради тази причина и той не плащаше никакви данъци. После се оказа, че Безкрачко е продал театъра на един англичанин, който го е шитнал на един швед, който от своя страна го е дал на някакъв финландец.

За късмет финландеца беше изключително стриктен и беше си платил всичките данъци. Това промени нещата и пожарникарите извадиха маркуча и го насочиха към димящия театър. Тъкмо да пуснат водата и се оказа, че я няма тапията, която доказва че финландеца си е платил за вода.

Ще попитате, не е ли достатъчен един данък противопожарно осигуряване, който да покрие и пожарната и водата и всичко. Не, така е било в миналото, когато държавата е събирала един общ данък и после сама си е разпределяла парите за доктор, за пенсия, за пожарна и за всичко друго за което се сещаш. През 2010 водеща беше възприета идеологията на неолиберализма, според която хората имат право да знаят къде им отиват парите и затова плащат отделен данък за доктор и отделно за пенсия. Всъщност за пенсия се плащат, няколко отделни данъка, но да не навлизаме в досадни подробности. През 2010 отделен беше и данъка за градските улици, друг данък се плащаше за междуградски пътища и отделно за междуселските.

По тази причина съвсем естествено е водата за гасене на пожари да се плаща в отделен данък. По-точно това не беше данък, а специален винетен стикер, който финландеца трябваше да си купи и да залепи на вратата на сградата.

В този момент, проблемът е че на вратата на театъра има залепени твърде много стикери. Освен това пушека, който излизаше отвътре също пречеше. Затова пожарникарите не могат да разберат има ли го стикера за вода или го няма. Накрая го намериха между стикера за сметосъбиране и този за снегопочистване.

Всичко беше наред и таман да пуснат водата и се оказа, че финландеца не е платил на пожарникаря, който върти кранчето. Наскоро бяха приели закон според, който не се плаща един общ данък противопожарно осигуряване, а за всеки пожарникар се плаща отделно. Тоест, плаща се отделно за Иванчо, за Драганчо и за Петканчо. Този дето върти крана е някакъв новобранец, току що назначен, за който финландеца още не е платил данък.

Шефа на пожарната се чудеше как да постъпи в този случай, докато подчинените му седяха пред театъра и размахваха празния маркуч като ... да не казвам като какво.

Накрая решиха да направят компромис, пуснаха новобранеца в почивка и сложиха друг пожарникар, който да отвърти крана. Тъкмо щеше да потече водата, но уви, пъргави роми бяха задигнали маркуча. Полицията щеше да се намеси, но пожарната не беше си платила данък полицейска закрила.

През това време огънят стигна до дървата за огрев, които бяха складирани във фоайето. Ще кажете: "Какви ли са пък тези дърва?" За всеки закупен билет от театъра даваха по един наръч дърва, за да знаят хората, за какво са си дали парите. Когато дървата се запалиха, цялата сграда пламна и не след дълго театърът действително изгоря.