Гочо продължаваше пътя си към Университета, а на двеста метра в дясно от него нещо се случваше. Доцента чу някаква суматоха, но не й обърна никакво внимание, а спокойно продължи напред.

Ние с вас сме по-любопитни от Гочо и затова ще отидем да видим, каква е причината за цялата тази олелия. Шумът идваше от Народния театър, който в момента гореше. Всъщност, това е пожара, който Безкрачко беше насрочил за единадесет сутринта.

Както обикновено, Безкрачко пристигна първи на мястото на събитието. Малко след него дойдоха журналистите и започнаха да снимат. Следващите, бяха полицаите, които въведоха ред и започнаха да продават билети на желаещите да гледат сеир. Пожарната я нямаше никаква, защото беше заседнала някъде в задръстванията.

Безкрачко се покачи на покрива на един от полицейските джипове и започна да ръкомаха авторитетно. Журналистите го наобиколиха и заснеха как кмета ръководи действията по потушаването на пожара. За съжаление пожарната продължаваше да закъснява и Безкрачко малко приличаше на диригент без оркестър, но той не ръкомахаше заради пожарникарите, а заради избирателите, които гледаха любимия си кмет по телевизията и си мислеха, че щом той ръкомаха, то сигурно има на кого да ръкомаха.

За съжаление пожара вървеше доста вяло. Не само че нямаше пожарна, но и огън нямаше. Имаше само малко дим, но и той беше слаб и някак си измъчен.

Безкрачко имаше едни момчета за палежи и мокри поръчки. Тази сутрин той им беше поръчал да залеят обилно с бензин целия театър, така че като му драснат кибрита да изгори като факла. Момчетата казаха: "Добре, ами пари за бензин?" Безкрачко веднага ги успокои: "Няма проблеми, вие купете бензин колкото трябва, а аз после ще ви върна парите." На момчетата им беше пределно ясно, че този циция Безкрачко само обещава и няма да им даде нито лев. Беше им дошло до гуша, когато отиват за палеж или за убийство да плащат бензина от джоба си и затова вместо да се набутват за бензин, те накъсаха малко стари вестници и така запалиха огъня.

Ще кажете: "Къде е проблема? В театъра има завеси и декори, които ще пламнат и пожара ще стане както си трябва." Уви, сценичните работници бяха окрали всичко, което може да се изнесе и затова в театъра нямаше почти нищо, което може да пламне и да зарадва зяпачите, които се бяха събрали отвън.

Безкрачко вече се безпокоеше, че пожара може да си угасне сам още преди да са дошли пожарникарите. Безпокойството на кмета не беше никак случайно. Народния театър заемаше един изключително апетитен парцел, който Безкрачко беше обещал на едни италианец, а италианците са известни с това, че не обичат неизпълнените обещания.

Не си мислете, че мотивите на кмета за запалването на Народния театър са единствено комерсиални. Имаше друга, още по-важна причина. Българите използваха театъра за размножаване, а Безкрачко чувстваше, че от него като кмет се изисква да ограничи този нежелателен феномен.

Ще кажете: "Как ли пък използват театъра за размножаване?" По-точно казано, не използваха самия театър, а стълбите пред театъра. На тези стълби младите хора се бяха научили да си уреждат срещи, събираха се, приказваха си, а това неминуемо водеше до размножаване.

Безкрачко се опита да ги спре като издигна огромна желязна ограда пред стълбите, но младежите продължиха да се събират, само че не на стълбите, а пред оградата. Тогава Безкрачко им сложи мощни прожектори и камери. Научно е доказано, че силната светлина пречи на размножаването на всеки животински вид и че камерите пречат на размножаването при хората, но това българите хора ли са? Те продължаваха да се събират пред театъра напук на прожекторите, на камерите и на Безкрачко. За да се реши проблемът, стълбите трябваше да изчезнат заедно с театъра, към който водеха.

Народният театър не гореше за сефте. През 1923 година имаше един исторически пожар. Тогава театъра изгоря и това постави началото на софийската пожарна команда. Безкрачко беше решил днешния пожар също да е исторически. Днес кмета ще постави края на пожарната.