– Добре, щом не може с директно интервю, ще опитаме с кандърма. Сигурно има какво да предложим на Гочо в замяна на формулата на Изкуствения Интелект.

Мистър Джонсън вдигна телефона и даде някакви указания.

***

Час по-късно Франк отново се домъкна да досажда. Джони още беше ядосан на наглото инженерче и първата му реакция беше да го изгони, но, като видя угодническото му изражение, размисли и реши да го остави. Помисли си: „Нека тези леваци от Onlysoft да видят как работят професионалистите от ЦРУ“.

Франк пристъпи плахо и попита с мазен глас:

 – Как е? Сигурно ви е много трудно да работите с този селяндур? Що ли не ни се падна да работим с представител на някоя от по-интелигентните нации? – попита Франк, който подобно на Джони мразеше българите.

Главният инженер на Onlysoft имаше български корени, но това не намаляваше омразата му към тази страна, а дори я засилваше. Както се казва: „Пази, боже, сляпо да прогледне!“

Джони погледна към Франк и му заговори с наставнически тон:

 – Няма значение какъв е обектът. Вече започнахме преговорите. Попитахме го за формулата на Изкуствения Интелект и той ни каза, че не разбира за какво му говорим. Обяснихме му, че имаме надеждни разузнавателни данни, според които той знае тази формула или ако не я знае, то поне има потенциала да я измисли.
 – И какво ви отговори обектът? – попита Франк с леко разтреперан глас.
 – Каза, че засега не е измислял никаква подобна формула, но като я измисли, ние ще сме първите, на които ще я каже.
 – Чудесно! – зарадва се Франк. – Остава само да чакаме да измисли формулата.

 – Ние обаче, вместо да чакаме, го попитахме дали един милион долара биха му помогнали да мисли малко по-бързо.
 – И той какво? – попита Франк, в чийто глас се долавяха нотки на безпокойство.
 – Той каза, че за един милион не би си дал труда да измисли дори и формулата на крем карамела.
 – Нагъл български мошеник! – не се сдържа Франк. – Иска да измъкне пари от американските данъкоплатци. Това българите са ужасни хора. Сигурен съм, че този селяндур си няма и понятие как да измисли формулата, но това не му пречи да се пазари и да ни изнудва.

 – Това не е проблем – каза самодоволно Джони. – Какви ли не са ми минали през ръцете. Ще се справя и с този.
 – И как реагирахте на тази наглост? – полюбопитства Франк.
 – Ами, нищо. Предложихме му милиард и той сериозно се замисли. Чакам всеки момент да ми съобщят решението му.

В момента Джони не работеше директно с обекта, а управляваше процеса дистанционно. В ухото си той имаше една малка слушалка, в която току-що му съобщиха, че Гочо си чопли носа, което издаваше, че в главата му се развива сериозна мисловна дейност.

 – Ама вие действително ли сте готови да му дадете милиард? – полюбопитства Франк.
 – Е, не, разбира се. Няма да му дадем толкова много пари, но ще му предоставим документи, в които пише, че Гочо е щастливият собственик на един милиард долара.
 – Ами ако не иска хартиени документи? Може да поиска да му дадете парите в злато.
 – И това не би ни затруднило – отговори Джони. – Ще му докараме десетина тира със злато и като ни даде формулата, ще си ги приберем обратно.

В този момент докладваха нещо неприятно на Джони. Той погледна ядосано към Франк и каза:
 – Този селяндур ни разиграва. Отказал е. Казал е, че един милиард долара са ужасно много пари, но колкото и да му дадем, няма как това да му помогне да започне да мисли по-бързо.
 – Все пак, изглежда, че има някои неща, които с пари не могат да се купят – каза Франк, които не звучеше много убедително в този момент.