– Но защо Америка трябва да е срещу Европа? Напротив, Европа е нашият естествен съюзник! – възрази Франк.
– Ние не сме просто Америка. Ние сме Англосаксонската империя. Навремето столицата е била в Лондон и ние сме били тяхна колония. Сега е обратното, столицата е тук и Англия е наша колония, но без значение къде е столицата, ние сме едно и винаги сме играли заедно с мюсюлманите срещу католиците.
– Но в Европа не се всички католици! Има още протестанти, православни, атеисти. Защо всички те да са ни врагове? – попита Франк.
– Защото са много силни – отговори му Джони. – Както в играта „Не се сърди човече“ всички се съюзяват срещу най-силния, така и в политиката – по-слабите държави се съюзяват срещу най-силната.
– Искаш да кажеш, че Англосаксонската империя сама е по-слаба от Европа, но благодарение на съюза си с Исляма ставаме по-силни от тях.
– Да, така е – съгласи се Джони. – И това е така от векове. Още по времето на Кримските войни и на похода на Наполеон срещу Египет – ние винаги сме били в съюз с Исляма срещу Европа.
– Това, което ми разправяш е една остаряла доктрина. В момента Европа е толкова слаба и Исляма е толкова силен, че вече най-силният е друг. Сега вече трябва да се преориентираме и да се съюзим с Европа срещу Исляма.
– Имаш известно право – съгласи се Джони. – ЦРУ е тежка бюрократична структура и ние реагираме на събитията с известно закъснение. От друга страна Европа не е чак толкова слаба. Не забравяй, че част от Европа е Русия, а и че Китай реши да подкрепи Русия, тоест те са с Европа и с Южна Америка срещу нас.
– Тази Европа за която ми говориш е толкова разединена, че никога не може да се обедини срещу нас.
– Европа е разединена благодарение на ЦРУ, но винаги трябва да отчитаме вероятността да се обедини и да се обърне срещу нас.
– Има известна логика в това, което казваш – съгласи се Франк – но можеш ли да ми обясниш следния парадокс. Защо бежанците от Сирия и Украйна се ползват с предимство пред всички останали. Стига се до там, че бежанците от Нигерия заявяват, че те са украинци, а черния нигериец хич не прилича на русия украинец?
– В Сирия и в Украйна има война и хората бягащи от войната са приети с предимство пред останалите – спокойно обясни Джони.
– Добре, но това са дезертьори, страхливци, които не желаят да се бият за собствената си страна. Приемайки дезертьорите, ние индиректно обявяваме война на Сирия и на Украйна.
– Ти добре знаеш, че ние вече сме обявили война на Башар Асад и ще приемем с широко отворени обятия всеки дезертьор от неговата армия, който откаже да се бие против Ислямска държава.
– Но ние нали също сме против Ислямска държава. Ние нали ги бомбардираме? – настояваше Франк.

– Ужким сме против тях и ги бомбардираме на ужким. Хвърляме бомби в пустинята и прах в очите на европейците, но при това внимаваме никого да не уцелим.
– Добре, какъв е смисъла тогава на всичките тези бомби? Нали заявихме, че целта ни е да унищожим Ислямска държава?
– Целта на бомбите е да унищожат следите от древните цивилизации. Видим ли нещо като храм или пирамида, веднага го гръмваме. А, не си прав, че сме заявили, че ще унищожим Ислямска държава. Още в началото казахме, че тези бомбардировки са началото на един дълъг процес, който ще продължи десетилетия. Тоест, още в началото сме казали, че тези бомбардировки няма да им навредят и че ние никога няма да ги унищожим.
–Добре, разбирам че Башар Асад ни е враг и че ние заедно с Ислямска държава сме против него, но защо тогава приемаме дезертьорите от украинската армия? Нали ние подкрепяме Украйна във войната й срещу Русия? Защо приемаме страхливците, които не искат да защитят родината си Украйна и да отидат да воюват с Русия?
– И тук не си съвсем наясно – обясни Джони. – Имаме тайна уговорка с Русия. Ние не им се бъркаме в Украйна, а те не ни се бъркат в Сирия.

Франк беше доста раздразнен. Той предоставяше логични аргументи, а Джони просто му отговаряше: „Ние имаме тайна уговорка за която ти не знаеш!“
– Добре, щом трябва да се приемат всички дезертьори от Сирия и Украйна и всички гладни от Азия и всички болни от Африка, то не е ли редно ние от САЩ да помогнем и да се включим, като приемем част от тези емигранти на наша територия?
– Не, ние си имаме достатъчно грижи с чернокожите и мексиканците и повече маймуни не ни трябват – отговори му Джони.
– Но Америка е страната на емигрантите! Тази страна не е наша собственост, за да я пазим за себе си! Тук всеки е дошъл от някъде. Ние трябва да проявим разбиране и да приемем всеки, който има нужда от нов дом.
– Това, че Америка не принадлежи на американците, а на емигрантите са пропагандистки глупости, които ние пускахме преди време, когато гонехме други цели. Всъщност Америка си е наша! Ние сме тези, които избиха индианците и освободиха континента за заселване. Ние сме единствените, които имаме право да се разполагаме върху тази територия и ние ще решаваме кой може да дойде и кой не може!
– Аз не съм участвал в избиването не индианците – каза Франк. – Баща ми е дошъл в Америка преди 50 години. Аз нямам нищо общо с това срамно минало.
– Дори и да не си участвал в избиването на индианците, дори и да си дошъл само преди месец и едвам сега да кандидатстваш за зелена карта, въпреки всичко тази страна е твоя! Пази я и не пускай никой друг да се настани на тази територия. Не вярвай на нахалниците, които твърдят че имат право да споделят благата на Америка заедно с теб.