Когато се прибра, Гочо веднага слезе долу в бара, където имаше среща със съучениците си Петьо, Христо и Тошо Порното. Вие вече добре познавате професора по археология Петьо. Време е да ви запозная с доцент Христо Христов, един от най-големите специалисти по проблемите на стерилитета. Христо беше уважаван доктор в една от университетските клиники. Той беше съвестен и способен медик, но за съжаление извън професията му за него нищо интересно не може да се каже.

Тошо Порното единствен от четиримата нямаше университетска титла пред името си, но затова пък той беше единственият, който разполагаше с пари. Както вече казахме, през 2010 основните професии в България бяха сводник и проститутка. Опитайте се да познаете какъв беше Тошо. Е, добре, познахте. Той беше сводник, но не обикновен, традиционен сводник, който държи десетина момичета на околовръстното. Не, Тошо беше един модерен сводник, който продаваше женска плът в глобалната мрежа. По-точно той беше виден IT специалист, който притежаваше няколко интернет сайта за платена любов.

Гочо малко закъсня, заради проблема с гумата и очакваше, че всички вече са се събрали и го чакат. Далеч, не беше така. Единствен Петьо беше дошъл преди него, другите още ги нямаше.

Гочо седна на масата срещу Петьо и разсеяно заслуша за поредната придобивка на археолога. Петьо имаше хоби да събира съветски часовници, които той откриваше на битака и ги купуваше за по един-два лева парчето. По тази причина всяка седмица той беше с нов съветски часовник, по същия начин, по който Безкрачко всяка седмица се сдобиваше с нов Ролекс.

Някои хора колекционират скъпи картини, други събират диаманти, а Петьо беше избрал да събира часовници, и то не какви да е часовници, а само такива произведени в бившия Съветски Съюз. Стойността на всяка колекция зависи от това колко са склонни да дадат за нея другите колекционери. По тази причина колекцията на Петьо беше доста ценна. Точно в момента той се хвали на Гочо, че е купил поредния часовник от някакъв неук циганин, който го е намерил, когато са го цанили да разчисти стар таван. Петьо беше купил часовника за лев и петдесет, а твърдеше, че колекционерската му стойност била над сто долара.

 – Това е уникален часовник и е съвсем запазен – хвалеше се Петьо. – Вярно е, че изостава с по десет-петнадесет минути на денонощие, но ако се почисти механизмът, ще се оправи.

На Гочо му беше скучно да слуша за петьовата колекция и затова разсеяно зяпаше наоколо. Те двамата седяха в бар „Мазе“, а това си беше една невъобразима дупка. Таванът беше схлупен, а стените мръсни и опушени. Нищо чудно, бара се намираше в мазето на блока, а мазетата на блоковете в Обеля не се отличават с особен комфорт.

Бар „Мазе“ беше едновременно бар, кръчма, дискотека, чалготека, казино, стриптийз и публичен дом. Тоест, всички човешки пороци бяха събрани на едно място. Това беше един храм на монетаризма, където от всичко се правеха пари и всичко се обръщаше в монети.

Гочо никога не е предполагал, че на тази преклонна възраст, все още ще посещава дискотеки. За съжаление, той и приятелите му бяха стари ергени и нямаха много какво друго да правят освен да убиват времето си на подобни места. Нямаха и голям избор къде да отидат, защото в 2010 в София всички барове бяха еднакви. Имаше по-скъпи и по-евтини, имаше малко по-луксозни и по-изпаднали, но в основни линии това бяха единствените разлики.

$$$

В центъра на бара имаше пилон, около който се въртеше нещо пищно, но доста повехнало. Това беше баба Цура, която работеше като жрица на любовта в бар „Мазе“. Имаше много публични домове, които предлагат млади проститутки, но тези бардаци са долу в центъра около парламента. Там около пилоните се въртят малолетни курви, но тук в Обеля 4, единственото, което предлагат на Гочо и на приятелите му са пищните форми на баба Цура.

Баба Цура е самотна баба. Дъщеря й тръгна да проституира по Европа и остави на Цура две малки ангелчета, за които тя трябва да се грижи. Щерката изпращаше пари от Европа, но те не стигаха и затова баба Цура припечелваше по нещо допълнително в бар „Мазе“. Тази вечер нямаше при кого да остави внуците и затова ги беше взела със себе си и в момента те са в бара, гледат и се чудят, какви ги върши баба им.

Гочо също беше в бара, гледаше пищните форми на баба Цура и честно казано и той не можеше да разбере, какви ги върши тази старица.

 – Погледни само, каква красота! – каза Петьо.

Гочо за момент си помисли, че приятелят му говори за баба Цура и с почуда погледна към него. Петьо, обаче, въобще не забелязваше представлението на пилона. Той беше отворил новия си часовник и в момента показваше на Гочо някакви лъскави зъбни колелца, които цъкаха под капака. Гочо не можа да оцени красотата на зъбните колелца, но се зарадва, че Петьо още не е закъсал чак до там, че да хареса бабчето.

***

Четиримата приятели често се събираха в бар „Мазе“ и обсъждаха различни глобални въпроси. Говореха си за бъдещето на вселената, както и за бъдещето на човечеството и за какво ли още не. Последния път когато се бяха събрали говореха за спасението на българския род. И четиримата съзнаваха, че българското малцинство се топи и скоро напълно ще изчезне, но всеки един от тях имаше някаква концепция, за това как да предотврати това неприятно събитие.