– Мила, да знаеш какви страхотни прашки си купих, черни, с розов ластик и дантела на триъгълника!

Гочо изслуша десетина разговора от тоя род, но от тях не можа да получи никаква ценна информация, освен за това какво бельо се продава по софийските сергии. Все пак, той не беше останал напълно с празни ръце, защото беше научил името на своята изгора и сега имаше сламка, за която да се хване.

Гочо доближи обекта на своите желания и се опита да я заговори:

– Здравейте, с Вас се познаваме. Вие се казвате Мила.

– К'во? – попита брюнетката. На улицата беше доста шумно и тя не беше чула добре любовния зов на Гочо.

– Здравейте, казах, с Вас се познаваме. Вие се казвате Мила – повтори Гочо чиято уста беше пресъхнала, а краката му трепереха.

– Така ли? А ти откъде знаеш? – отговори мадамата без да показва особени признаци на въодушевление.

– Аз съм малко телепат. Казвам се Гочо. Викат ми Пророкът Гочо – обясни Гочо, чието сърце работеше със скоростта на шевна машина.

– Така ли? Аз съм Ани и съм певица. Сега много бързам, но може да ми звъннеш някой път.

Гочо не беше познал с името на Ани, но знаеше вече телефона й, което би я впечатлило, ако въобще имаше нещо, което би могло да впечатли Ани.

***