Тоест, сега Гочо беше лишен от собственост, а според марксистите човек, който няма какво да губи, е пролетарий. Според Маркс пролетариите са тези, които нямат какво да губят, освен оковите си. Е, Гочо нямаше окови, но и да имаше, циганите щяха да го освободят от тази тежест, така, както го освободиха от джипа му.

В София не беше все едно дали имаш или нямаш кола. Разликата беше по-голяма от това да си рицар на кон или пехотинец, въоръжен с брадва. Без кола Гочо не можеше да се отдалечи от дома си. Проблемът не беше в разстоянията, които в Обеля не бяха големи, а в това, че Кико се беше гътнал от старост, а Коко беше вече твърде стар, за да извършва самостоятелни диверсионни акции. Тоест, съпротивата беше ликвидирана и вече нямаше кой да пробива дупки в оградите, построени от Безкрачко. Затова Гочо можеше да се придвижи само от къщи до близката пешеходна ограда, която сега беше непреодолимо препятствие за него.

Можеше да се движи и по пътното платно, но там се налагаше да пълзи под движещите се коли, което беше сравнително опасно, въпреки че колите в София се движеха със скоростта на костенурка нинджа.

Поради новия си социален статус Гочо спря да ходи до Университета и съответно да чете лекциите си. Това не беше забелязано нито от студентите, нито от ръководството на Университета. Там продължаваха да издават дипломи, на които пишеше, че студентите са слушали курс по Необикновени Диференциални Уравнения и успешно са взели изпита си при доцент Гочо Гочев.

Ще се запитате от какво живее старият доцент, след като вече не стъпва в Университета. Ами от същото, от социалните си помощи на безработен. В крайна сметка социалните не знаеха дали Гочо ходи в Университета или не, а и не се интересуваха от това, защото преподаването в университет не се смяташе за работа и за тях сега Гочо си беше толкова безработен, колкото и преди.

Ще кажете, че Гочо не е истински пролетарий, защото има собствено жилище. Така е, Гочо беше един от малкото баровци със собствен апартамент, но банките му го взеха заради неплатени сметки за вода. Интересно каква вода, при положение че Гочо почти никога не се къпеше. Въпреки това банките са си банки и сметките – сметки, затова апартаментът на Гочо вече не беше негов. Все пак Гочо все още не беше изгонен от жилището си, защото банкерите си мислеха, че ще могат заради неплатен наем да му секвестират останалото имущество. Клетите банкери, те не знаеха, че Гочо няма никакво друго имущество.

Сега ти, читателю, ще започнеш да съжаляваш Гочо, защото ти вероятно си монетарист и за теб щастието се състои в притежаването на повечко монети и затова си мислиш, че Гочо, който няма нито една, е достоен за съжаление. Не си прав! Колкото и изтъркано да звучи, щастието не е в парите и Гочо не е нещастен, въпреки тоталната липса на финикийски знаци. Точно в момента Гочо не мисли за яхта, нито за казино в Лас Вегас, нито дори за това как да се наяде, а за това как да се размножи.

Ще се зачудите как човек на такава възраст и с такъв нисък социален статус мисли за размножение. Истината е, че точно такива мислят за това. Хората с висок социален статус мислят как статусът им да стане още по-висок и нямат време да правят деца.

Гочо не само мислеше за размножаване, но дори беше набелязал една мадама във фертилна възраст, която изглеждаше доста съблазнително. Мацето си имаше всичко, маслинено черна коса, цици, задник и дори крака. Единствената забележка беше, че задникът й е една идея по-голям, отколкото трябва, но за Гочо това нямаше значение, защото той беше влюбен, а, както всички знаят, любовта е сляпа.