***

Всъщност 2010 много приличаше на времето на Брежнев. Това беше време, в което нищо не се случва и затова историците го нарекоха „Застоя“. В 2010 светът продължаваше да живее в сянката на Втората Световна Война. Разликата беше, че на младини Гочо слушаше за Малката Земя, където на главата на вожда Брежнев валели снаряди. Сега вниманието беше насочено към други битки, като Пърл Харбър, където вероломните японци нападнали нищо неподозиращите американци.

В 2010 светът продължаваше да бъде разделен на победители и победени. Германия продължаваше да бъде окупирана. В Полша руските окупационни части се изтеглиха, но радостта беше за кратко, защото ги замениха американски. България беше единствената страна от изгубилите войната, която остана неокупирана. Говореше се, че американците и руснаците не могли да се разберат чии войски да се настанят в Гочовата родина и затова българите били оставени да си живеят безконтролно. По-късно това се оказа страхотна грешка, защото окупационните сили бяха нужни за пораждането на здравословна омраза. В България нямаше ненавист към руснаците, каквато изпитват поляците, нито омраза към американците, каквато има в Гърция. През 2008 Съветът на Великите Мъдреци коригира тази грешка и България се превърна в страна, окупирана 60 години след края на войната. Бързо нещата се промениха и Гочо, който искрено обичаше Америка, сега още по-искрено я мразеше. На младини Гочо носеше под ризата си фланелка, на която пишеше „I love America“. Тогава това беше много опасно, защото, ако го хванеха, можеше да има сериозни неприятности и дори да попадне в някой от комунистическите лагери, от които мнозина не се връщаха. Сега Гочо носеше под ризата си друга фланела, на която пишеше „ ... “. Сега това беше по- опасно дори и от преди, защото можеше да попадне в един от тайните затвори на ЦРУ, а оттам никой не се беше върнал, просто защото тези затвори не съществуваха.

От края на войната до 2010 нищо съществено не беше се случило. Единствените открития, които бяха направени след края на Втората Световна, бяха лазерният лъч, копирния апарат и хапчето „Антибебе“. Имаше и някои нови неща като лазерният принтер, но той всъщност беше комбинация от първите две открития. Понякога Гочо се чудеше как за шест години война хората бяха открили космическата ракета, реактивния самолет, компютъра, атомната енергия, радара, а за следващите 65 години не бяха успели да открият почти нищо. Гочо не знаеше, че има хора, които решават какво може да бъде открито и какво не може. Гочо нищо не знаеше за Съвета на Великите Мъдреци, но имаше нещо, което дори и мъдреците не знаеха, и това беше фактът, че много скоро щеше да се появи едно ужасно откритие, което щеше да засегне всички. Някои наричаха това откритие последното, защото знаеха, че това ще е последното изобретение на човечеството.

***

Поредният участник на заседанието, който влизаше в момента в залата, беше Джон Джонсън – директора на ЦРУ, който идваше толкова късно, защото беше докладчик по темата на извънредното заседание и се беше забавил, за да се запознае с последните факти по случая. Джони не беше член на Съвета, но присъстваше в качеството си на един от посветените, които Съветът беше поканил, за да им възложи отделни задачи. Разбира се, на един посветен не можеше да се възложи някоя важна задача като рекламата на „Старата курва“, но някои по- незначителни задачи, които не бяха достойни за мъдреци, се даваха на посветени. Например, Джони отговаряше за програмата за унищожението на българите. Не че Съветът имаше нещо против българите, но Мъдреците бяха идеалисти и искаха да направят света по-добър, а премахването на българите по общото мнение щеше да е стъпка в тази посока.