По цялата земя имаше безброй публични домове, които бяха много важни за икономиката, защото носеха огромни доходи на Мъдреците. Единствено петролът беше по-важен от платената любов и затова Мъдреците се отнасяха с особена любов към розовия бизнес. За съжаление и в тази важна област имаше проблеми, особено в страните с демографски срив като България. Там беше много трудно да се осигурят млади момичета за жрици на любовта. Интересът на клиентите падаше и нищо не помагаше. Непрекъснато се правеха нови заведения, но както се казва: „Нов бардак със стари курви не става.“ За да решат проблема, Мъдреците подеха две инициативи. Първата беше за по-ранната професионална реализация на момичетата. Имаше някакви глупави законови пречки, които забраняваха на непълнолетните да проституират, но Съветът мъдро реши този въпрос като издаде декрет непълнолетните проститутки да се наричат манекенки. Това много издигна авторитета на този занаят и той вече се наричаше „най-престижната“ вместо „най- древната“ професия. Резултатът беше, че момичета почваха толкова рано, че им се налагаше да се повдигат на пръсти, за да направят първата си свирка. Въпреки всичко курвите не стигаха и приходите от платена любов спадаха. Тогава Съветът започна новата си инициатива за повишаване на интереса към по-възрастните жрици на любовта. Започна огромна рекламна кампания. По всички средства за масова информация вървяха реклами, на които се виждаха пищни силуети и се чуваше страстен шепот: „Старата мръсница – тя знае как. Това е опит, който с нищо не можеш да замениш!“ За съжаление мъжете имаха някакъв инстинкт, който ги насочваше само към жени във фертилна възраст. Получи се такъв провал, че чак мъдрецът, който отговаряше за рекламната кампания на старата курва, се покри и не дойде на днешното съвещание.

Малко след Ханс в залата влезе Айнцвайн – лидерът на еврейското лоби в Съвета. И той не знаеше каква е причината за днешното извънредно заседание, но беше спокоен, защото си беше свършил работата и можеше с гордо вдигната глава да погледне колегите си от Съвета. „Аз не съм като онзи пръдльо Ханс – мислеше си Айнцвайн – как можахме да доверим толкова важни задачи на един педерас!“ Еврейското и педераското лоби на Съвета бяха в непрекъсната конкуренция и въобще не се обичаха, особено лидерите им. Ханс беше предводител на Хомосексуалните Мъдреци и поради това между него и Айнцвайн имаше непрекъсната борба за власт.

Лидерът на евреите нямаше от какво да се притеснява. Той отговаряше за консумацията на петрол, а тя ежегодно се увеличаваше с 10%. Същевременно Айнцвайн успяваше да запази цените на петрола ниски, за да не допусне използването на други енергийни източници. Тази задача никак не беше лесна, защото Мъдреците непрекъснато трябваше да се борят с разни противници на глобалното затопляне. Това бяха ужасни хора, които искаха да съсипят най- доходния бизнес на Съвета. Айнцвайн не можеше да разбере какво ще им пречи, ако стане малко по-топло. Той се справяше успешно с тези екстремисти, като ги насочваше да се борят с глобалното затопляне чрез затваряне на атомни електроцентрали. Това много хващаше декиш, особено откакто всяко тримесечие терористите взривяваха по една атомна бомба.

Най-опасни за Съвета бяха идеалистите, които се опитват да създадат термоядрен реактор. Всяка година Айнцвайн организираше катастрофи и нещастни случаи за хиляди пишман изобретатели. Един дори се беше заврял в Марианската падина, за да търси налягането, което е нужно за успешен термоядрен синтез. Разбира се, там си и остана. Официалната версия беше, че се е удавил, докато е изучавал подводната фауна. Не че на някой му пукаше за подводната фауна, но това обяснение звучеше много правдоподобно.

Хубавото на термоядрения реактор беше това, че не може да се направи в домашни условия. Нужна беше доста едра апаратура, която трудно можеше да бъде скрита от очите и ушите на Съвета. От друга страна, много хора знаеха за това, че тази машина може да се направи и непрекъснато създаваха проблеми на Съвета с напразните си опити.