Час по-късно Франк отново се домъкна да досажда. Джони още беше ядосан на наглото инженерче и първата му реакция беше да го изгони. Все пак, като видя угодническото му изражение, размисли и реши да го остави. Помисли си: "Нека тези леваци от Onlysoft да видят как работят професионалистите от ЦРУ."

Франк пристъпи плахо и попита с мазен глас:

– Как е? Сигурно ви е много трудно да работите с този селяндур. Що ли не ни се падна да работим с представител на някоя от по-интелигентните нации? – попита Франк, който подобно на Джони мразеше българите.

Главният инженер на Onlysoft имаше български корени, но това не намаляваше омразата му към тази страна, а дори я засилваше. Както се казва: "Пази боже, сляпо да прогледне!"

Джони погледна към Франк и му заговори с наставнически тон:

– Няма значение какъв е обекта. Вече започнахме преговорите. Попитахме го за формулата на Изкуствения Интелект и той ни каза, че не разбира за какво му говорим. Обяснихме му, че имаме надеждни разузнавателни данни, според които той знае тази формула или ако не я знае, то поне има потенциала да я измисли.
– И какво ви отговори обекта? – попита Франк с леко разтреперан глас.
– Каза, че за сега не е измислял никаква подобна формула, но като я измисли ние ще сме първите, на които ще я каже.
– Чудесно! – зарадва се Франк. – Остава само да чакаме да измисли формулата.
– Ние обаче, вместо да чакаме го попитахме дали един милион долара биха му помогнали да мисли малко по-бързо.
– И той какво? – попита Франк, в чийто глас се долавяха нотки на безпокойство.
– Той каза, че за един милион не би си дал труда да измислил дори и формулата на крем карамела.
– Нагъл български мошеник! – не се сдържа Франк. – Иска да измъкне пари от американските данъкоплатци. Това българите са ужасни хора. Сигурен съм, че този селяндур си няма и понятие как да измисли формулата, но това не му пречи да се пазари и да ни изнудва.

– Това не е проблем. – каза самодоволно Джони. – Какви ли не са ми минали през ръцете. Ще се справя и с този.
– И как реагирахте на тази наглост? – полюбопитства Франк.
– Ами, нищо. Предложихме му милиард и той сериозно се замисли. Чакам всеки момент да ми съобщят решението му.

В момента Джони не работеше директно с обекта, а управляваше процеса дистанционно. В ухото си той имаше една малка слушалка, в която току що му съобщиха, че Гочо си чопли носа, което издаваше, че в главата му се развива сериозна мисловна дейност.

– Ама вие, действително ли сте готови да му дадете милиард? – полюбопитства Франк.
– Е, не, разбира се. Няма да му дадем толкова много пари, но ще му предоставим документи, в които пише че Гочо е щастливия собственик на един милиард долара.
– Ами ако не иска хартиени документи. Може да поиска да му дадете парите в злато.
– И това не би ни затруднило. – отговори Джони. – Ще му докараме десетина тира със злато и като ни даде формулата ще си ги приберем обратно.

В този момент докладваха нещо неприятно на Джони. Той погледна ядосано към Франк и каза:
– Този селяндур ни разиграва. Отказал е. Казал е, че един милиард долара са ужасно много пари, но колкото и да му дадем няма как това да му помогне да започне да мисли по-бързо.
– Все пак, изглежда че има някои неща, които с пари не могат да се купят. – каза Франк, които не звучеше много убедително в този момент.
– Дали да не пробваме да му предложим трилион? – попита Джони. – Все едно е дали ще го излъжем че е милиардер или че е трилионер.
– И това няма да помогне. – усмихна се Франк. – Сбъркахте, че започнахте с милион. Това са твърде много пари. Гочо просто не може да си представи такава сума. За него милион, билион, трилион е все едно. Ако бяхте започнали с хиляда долара, той щеше да откаже, но после на милион щеше да кандиса.

Джони се подразни, заради това че инженера отново се оказа прав. Действително бяха надценили Гочо, като си мислеха, че той знае колко е един милион долара. За жалост, доцента никога не беше си купувал яхта за милион, нито обувки за хиляда долара. В света на Гочо един милион звучеше абстрактно и непонятно.

– Прав си. – засмя се Джони. – И с трилион няма да стане. Пък и представяш ли си в челото на следващата класация на най-богатите да стоят трилионерите Били и Гочо?

Сравнението между Гочо и Били беше индиректна обида за шефа на Франк и затова инженер Христов пропусна тази шега покрай ушите си, за да не му се наложи спешно да си търси нова работа.