След триседмичен преход Гочо се добра до Созопол. Идеята му беше да се смеси с тълпите от туристи и по този начин да се покрие. За съжаление, Гочо не беше идвал в Созопол от много години, а през това време нещата тук силно се бяха изменили. По времето на строителния бум всичко беше застроено и покрито с хотели. Морето не можеше въобще да се види, скрито от гората бетонни стени. Всички дървета бяха изсечени, за да има повече място туристите да си паркират колите. Златният пясък беше превърнат в сив бетон, а на мястото на красивите дюни бяха построени ресторанти и стриптийз барове.

Ех, къде остана онзи Созопол! Тогава по дюните имаше много повече стриптийз, при това съвсем безплатен, а сега – сега Созопол стана по-гадно място дори и от София. Резултатът от техническия прогрес се изрази в това, че туристите лека-полека избягаха от тази дупка и Созопол напълно запустя.

Когато дойдоха турците, нещата сериозно се подобриха. Те разрушиха повечето хотели. От плажа разкараха всичко. Изринаха сивия бетон и докараха изкуствен пясък. Сега мястото изглеждаше доста прилично, но туристите ги нямаше. Въобще в икономиката винаги е имало голяма инерция. Много трудно е да изгониш туристите от един курорт. Те са си свикнали всяка година да ходят на едно и също място и колкото и да им осираш пейзажа, те продължават да идват. Въпреки всичко, веднъж изгониш ли ги, после е двойно по-трудно да ги върнеш обратно. Затова Созопол продължаваше да е празен и Гочо нямаше как да се скрие в тълпа от туристи.

Той излезе на един съвсем пуст плаж. Единствената точка, която привлече вниманието му, беше един бар, зад който дремеше един стар турчин. Тук като казваме стар, трябва да имате предвид, че всичко е относително. Турчинът беше по-млад от Гочо, но Турция е млада държава и затова турчинът е относително стар, докато Гочо е българин, а България е една застаряваща и постепенно умираща нация и затова Гочо е един млад българин.