На другия ден Ани действително се обади на Гочо. Малко по-късно те се срещнаха на улицата пред блока на Ани. На Гочо му се наложи да почака около час, но за Ани това си беше едно съвсем нормално закъснение. Днес тя не е гола, но деколтето й е толкова дълбоко, че сега Гочо вижда много повече от вчера, когато Ани беше увита само с пешкир. Гледката леко го е смутила и в момента той не може да продума нито дума.

– Гочо, искам да те попитам нещо – заговори Ани. – Ти нали преподаваш нещо в Университета?
Гочо кимна утвърдително и Ани продължи:
– Искам да ми уредиш да си взема изпитите. Тази сесия имам солфеж и оперно пеене. Аз ще си платя колкото трябва, но просто не знам на кого да дам парите.

Гочо въздъхна тъжно – Ани не го търсеше за секс, а за някакъв си банален житейски проблем. На всичкото отгоре той не можеше да й помогне, което допълнително намаляваше шансовете му да получи секс.

– За какво ти е да си даваш парите? – попита Гочо. – Тези изпити и да ги вземеш, и да не ги вземеш, е все тая.

Гочо добре знаеше, че Университетът се е превърнал в печатница за дипломи, които се продаваха на кило и практически нямаха никаква стойност. Вярно, можеше да се купи изпит от преподавател, но много по-евтино излизаше да се плати на чиновника, който вписва оценките в главната книга. Дори и това никой вече не го правеше. Хората си купуваха готови дипломи с всичките изпити, както си му е редът.