Въпреки всичко джиповете по улиците на София ставаха все по-малко. Тази кола вече не успяваше да избие комплексите на средностатистическия българин. На него му беше нужно нещо по-голямо и по-мощно. Започнаха да си купуват камиони, трактори, комбайни, но в цялата тази селскостопанска техника имаше нещо дълбоко аграрно, а точно това е имиджът, от който се опитва да избяга депресираният българин. Тогава се появиха рейсовете! Не, не става дума за градски транспорт, а за суперлуксозни и много скъпи рейсове, чиито размер е в състояние да повдигне самочувствието и на най-нещастния софиянец. Никой джип или трактор не може да се мери с размера на рейса. Освен това, има нещо много градско в автобуса. Той навява усещане за култура и цивилизация, докато от джипа се носи само аграрна селяния.

Имаше едни хора, които не искаха да си купят нито джип, нито рейс, нито дори трактор. Това бяха пешеходците, които непрекъснато късаха нервите на Безкрачко. За да реши проблема, той обяви награда за прегазен пешеходец, но това не помогна. Хората имаха някакъв инстинкт, който им пречеше да бъдат добри граждани и да мачкат пешеходци. Случаите на убит пешеходец почти не се увеличиха. Дори понякога се случваше някой да прегази пешеходец и да не дойде да си потърси наградата.

Добре, че Безкрачко се беше заел сам да реши този проблем, макар да имаше безсъвестни хора, които му пречеха. Миналата седмица Безкрачко постави нова ограда между Обеля 2 и Обеля 3. Оградата беше два пъти по-висока и с два пъти по-високо напрежение от стандартното. Както се казва, чудесна придобивка за всички граждани на София. Целта на оградата беше българите да не щафъкат излишно нагоре-надолу и да не се размножават безконтролно. Както знаете, когато се появи нещо ново и хубаво в София, веднага се появяват вандали, които да му видят сметката. Така стана и в този случай. Още на другия ден съпротивата проби няколко дупки в новата ограда и така обезсмисли труда и старанието на Безкрачко.