– Това са остарели неща, напълно отречени от съвременната наука! – запротестира Франк. – Този е един шарлатанин, който се е занимавал с алхимия и с разни напълно безсмислени фантасмагории.
 – Франк, ти откъде знаеш за кого говоря? – попита Айнцвайн.
Главният инженер на Onlysoft вдиган безпомощно рамене и направи някаква неопределена физиономия.
 – Това действително са доста стари неща – каза Ханс. – Имало е такъв човек от нашите, казвал се е Алан Тюринг. Той работил над някакъв проект за създаване на мислеща машина, но не успял да го довърши, защото умрял при загадъчни обстоятелства.
 – Няма нищо загадъчно и неизяснено – запротестира Франк. – Самоубил се е, заради несподелена любов.
 – Каква любов, той нали е бил педерас? – учуди се Айнцвайн.
Това беше обида, която Ханс не би могъл да отмине с мълчание:
 – Ако искаш да знаеш любовта между мъже е много по-истинска и по-романтична от жалката похот, която изпитват хетеросексуалните.
 – Сега не е момента да се джавкате – скастри ги Маман. – А, този Тюринг, сигурно ние сме го очистили. Когато някой умре при неизяснени обстоятелства, обикновено в дъното на смъртта му стои Съвета.
 – Не, този път не сме ние – каза Ханс. – Специално съм проверявал в архива на Съвета. Там има няколко различни версии за смъртта му. Смятат, че може да е бил убит от фашистите, като отмъщение заради това, че по време на Втората световна война той е разгадал кодовете на немските подводници. Друга версия е, че е искал да закуси ябълка поръсена със захар, но по погрешка место захар е сложил цианкалий.
Франк отново се включи в разговора като черна станция:
 – Казах ви, че този Тюринг е някакъв некадърен алхимик, който не може да различи захар от цианкалий. Няма какво да се занимаваме с тази стара история, изминали са повече от петдесет години от тогава.

Маман погледна строго към инженера и му каза:
 – Франк, ако още веднъж се обадиш без да съм ти дала думата, ще те изхвърля от залата като мръсно коте.
Всички знаеха, че Черната Вдовица не е от хората, които пилеят думите си на вятъра, затова Франк се сви в ъгъла и се опита да се направи на невидим.

Джони се възползва от момента, за да се натегне:
 – Тази мислеща машина се нарича Изкуствен Интелект. Ние от ЦРУ отдавна работим по този проект, защото той е много важен за подслушването на телефоните.
 – Но вие и сега подслушвате всичко, защо ви е Изкуствен Интелект? – поинтересува се Айнцвайн.

 – Така е – съгласи се Джони. – Ние подслушваме всичко, но успяваме да чуем само една нищожна част от подслушаното.
Айнцвайн продължаваше да го гледа въпросително и затова Джони продължи да обяснява:
 – Подслушваме, тоест записваме всичко, но за да се обработи информацията, тя трябва да мине през ушите на човек, а това много ограничава подслушването. Ако имахме Изкуствен Интелект, щяхме да уволним естествените интелекти, които в момента слухтят на телефоните. По-този начин, с много по-малко пари от сегашните, щяхме да чуем всичко.

В този момент Франк стоеше в ъгъла и си мислеше на ум без да смее да се обади на глас: „Значи в ЦРУ са мечтателите, които искат да създадат Изкуствен Интелект. Нищо чудно, глухите мечтаят да създадат изкуствен слух, слепите мечтаят за изкуствено зрение, а в ЦРУ мечтаят за Изкуствен Интелект.“

През това време Джони продължаваше да докладва:
 – Изкуственият Интелект има и други приложения. Ние зададохме задачата на Машината на Времето да изчисли колко хора биха оцелели, ако имахме Изкуствен Интелект. Резултата беше много добър, ще оцелеят сто двадесет и пет милиона, тоест със сто милиона повече.
 – И защо тогава още не сте го направили този интелект? – строго попита Маман.
 – Положихме огромни усилия, но за съжаление до никъде не стигнахме.

„Защо ли това не ме учудва? “ – помисли си председателката. Хората на Джони бяха невероятни некадърници. Една армия, която не воюва бързо се превръща в клуб на чиновниците дебелаци. Единствено, което знаят тези паразити е как да си лъскат ботушите и как да пишат отчети. Откакто Америка спечели студената война, ЦРУ загуби врага си и се превърна точно в такава бездействаща армия.

 – Вината не е у нас – заоправдава се Джони. – Дори се опитахме да използваме квантовия компютър, за да намерим формулата на Изкуствения Интелект. За съжаление, машината на времето ни отговори, че няма решение.
 – Как така да няма решение? Всяка задача си има решение! – каза Маман, която не признаваше отговори като „не“ и „няма“.
 – И аз така си мислех – съгласи се Джони, – но колегите от Onlysoft казаха че има и задачи, които нямат решение. Например ако сме попитали за число по-малко от две и по-голямо от три, то отговорът щял да бъде, че няма решение.