Както обещах, започвам да довършвам историята. За най-нетърпеливите си читатели ще пускам тук написаните парчета в суров вид. Тези, които предпочитат завършените неща, ще помоля да почакат ако не до окончателния вариант на текста, то поне до втората чернова.
_________________________
Докато Гочо пътуваше, или по-точно, докато висеше в задръстването, една сграда гръмна и зрелищно се срути. Това беше поредната американска антитерористична операция, а целта беше един от блоковете, съседен на този, в който живее Гочо. Явно, някой от агентите на ЦРУ беше докладвал, че там се крият бойци от съпротивата. От ден на ден антитерористичните операции ставаха все по-масови, а съпротивата – все по-дръзка. В началото американците бомбардираха Афганистан и Ирак, после започнаха да пускат бомби на най-близките си съюзници като Пакистан, после разшириха действията, като включиха и по-далечни съюзници като България, а в 2010 вече бомбардираха навсякъде, дори и в собствената си страна.
Все пак тези антитерористични операции бяха изключително важни, защото освобождаваха терени за ново строителство. В София всичко беше застроено и ако не бяха тези удари, строителната индустрия би загинала напълно.
В България имаше чудесно законодателство, според което хората притежаваха сградите, но не и земята под тях. Затова беше достатъчно да се бутне блокът и веднага се освобождава общински терен, който Безкрачко приватизира и незабавно застроява.
Още не се беше разнесъл прахолякът от рухналия блок, и от всички страни заприиждаха жълти булдозерчета и жълти багерчета, които веднага разчистиха и подготвиха терена за ново строителство.
Никой не знаеше кога и къде ще удари следващата бомба. Тези операции се държаха в най-строга тайна, за да не успее съпротивата да научи и да противодейства. Единственият признак, по който можете да познаете, че предстои подобна операция, е, ако около блока ви се появят жълти булдозерчета и жълти багерчета. Особено обезпокоително е, когато багеристите нищо не правят, а само пушат и нервно си гледат часовниците.
***
През това време българският президент откриваше паметник на американските летци, геройски загинали в небето над България. Зад всяка трагедия в историята на човечеството задължително стои българин. Този случай не правеше изключение. Виновникът за трагедията на американските летци се казваше капитан Списаревски. Историята се разигра по време на Втората световна война. Тогава ято американски крепости летеше към София с благородното намерение да пусне няколкостотин тона бомби и да избие няколко хиляди българи, което щеше да е съществен принос за подобряването на демографската характеристика на цялото човечество.
|
Капитан Списаревски се опитва да попречи на това благородно дело, за което не можем да му се сърдим, защото той е летец от българската противовъздушна отбрана и това му е работата. Капитанът, като типичен българин, изпукал всичките си патрони, без да успее дори да одраска американските въздушни крепости. Вместо да подвие опашка и да признае превъзходството на американската техника, капитанът, разяждан от неистова злоба, се насочва към водача на групата и се разбива в него.*
Американците в този ден били в чудесно настроение за убиване на българи, но капитан Списаревски така им развалил деня, че те хвърлили всичките бомби в полето и се върнали, без да свършат нищо полезно.
Българският президент много се срамуваше от подлата постъпка на капитана. Той си помисли дори дали, след като открие паметника, да не мине и да се изпикае на гроба на Списаревски. Това много би се харесало на окупатора. За съжаление, наложи му се да се откаже. Навремето президентът удължи само носа си, като пренебрегна един друг важен орган, и сега не му се искаше да размахва този късичък орган пред камерите на журналисти и фоторепортери.
Ще си помислите: „Какво нищожество е българският президент!“ Това е нищо, да бяхте видели канцлера на Германия. Този човечец не смееше да занесе цветя на гроба на баща си. Проблемът беше, че баща му беше загинал за родината си, в което нямаше да има нищо лошо, ако родината не беше Германия и времето – Втората световна. Германия загуби войната и сега всички защитници на родината от герои бяха обявени за престъпници.
Въобще да живееш в окупирана държава, носи известни неудобства. Германците започнаха да строят в Берлин железопътна гара. В последния момент се оказа, че гарата е с няколко метра по-висока от гарата в Ню Йорк. Тогава се наложи спешно да се преработва конструкцията и гарата да се сниши, за да не дразни окупатора. Подобен проблем са имали и българите по времето на турското робство. Тогава не са им разрешавали да строят високи църкви, за да не дразнят окупатора и им се е налагало, когато строят църкви, да ги вкопават в земята.
Затова не се сърдете нито на президента, нито на канцлера. Ако те не правеха това, което трябваше да правят, нямаше да са нито президент, нито канцлер. Тогава на тяхно място щеше да има друг президент и друг канцлер, а те можеше да бъдат още по-големи нищожества от сегашните.
_________________________
*
Само за протокола... Списаревски сваля една крепост, преди да се джасне във втората. За съжаление, подвигът на капитан Списаревски е строго пазена тайна и затова авторът на тази книга не е успял да се запознае подробно с историческите факти.
|
