Това е добавка към послеслова на книгата. Тоест, това е парче от „скучната“ част.

_________________________

Трябва да знаете, че монетаристите не харесват религиите, които си имат политически искания. Общо взето, ако искаш да те харесват, най-добре е нищо да не искаш. Въпреки това ние няма да пропуснем случая да се конфронтираме със света и ще искаме, независимо от проблемите, които ще си създадем като си отворим устата.

Всяка нова религия неминуемо се сблъсква с проблеми. Първите християни са ги хвърляли на лъвовете. Сега в зоопарка са останали само няколко пършиви лъва, които според мен не представляват сериозна заплаха за последователите на нашата вяра. Въпреки това, като прочетете какви са нашите политически искания, сами ще се уверите, че без проблеми едва ли ще се мине.

Първото и най-важното искане на гочовистите е държавата да не дава пари за второ дете! Преди изборите политиците ни обещават: „Ще дадем пари за това, ще дадем пари за онова!“ След изборите казват: „Ние действително много искахме да дадем пари за това и онова, но се оказа, че пари няма и затова ще трябва да забравите какво сме ви обещали и да пиете по една студена вода.“ Добре, но ние не искаме от тях да дават пари, а да не дават. Те ще кажат: „Ама как, ние не можем да посегнем на децата и да им дадем по-малко пари!“ Никой не е казал, че парите за децата трябва да се намаляват. Тук става въпрос не за размера на помощите, а за разпределението им. Дали една майка, която има повече деца трябва да получава повече помощи от една майка, която има по-малко или всички майки трябва да получават по равно независимо от това дали имат едно, две или десет деца.

Добре, но майката, която има десет деца няма да може да ги отгледа с помощите, които й се полагат и децата й ще започнат да умират от глад. Няма страшно, ако тя е социално слаба и разчита на държавата, за да й храни децата, то при тази система, те ще започнат да умират от гад още от петото и до десет въобще няма да се стигне.

Разбира се, държавата трябва да осигури безплатни аборти. Тоест, когато не можем да гарантираме на бедняка, че ще се грижим за детето му, не трябва да му пречим да се отърве от него още преди да се е родило, вместо да седи и да го гледа как умира от глад. Въобще безплатните аборти са важни, защото е много обидно да знаеш, че единствената причина поради която си се появил на бял свят е това, че родителите ти са нямали пари, за да те махнат.

Няма да се лъжем и ще си признаем, че системата, която предлагаме представлява геноцид спрямо бедните. Така е, но системата, която действа в момента е геноцид спрямо богатите. Няма как едновременно да увеличаваш процента на бедните и процента на богатите. Ако има повече бедни, процента на богатите ще падне, ако увеличиш богатите, ще падне процента на бедните. Тоест, когато промениш съотношението бедни богати, това или ще е в полза на бедните или ще е в полза на богатите. Въпросът е какво искаме да бъде нашето общество. На двата полюса стоят индийският и скандинавският вариант. В първият случай шепа супер богати господстват над море от супер бедни хора. Обратно, при скандинавският вариант почти няма разлика между бедни и богати, което също е лошо, защото се обезсмисля живота на хората. В скандинавските стани я няма американската мечта, а тя е да станем богати и да накараме бедняците да ни целуват задника. Това може и да не е най-възвишената мечта, но все пак е мечта и е важна, защото живота без мечти би бил ужасно скучен.

В моментната ние уверено се движим в посока на индийския модел. Това е защото монетаристите искат да има повече бедни, за да има повече хора, които са готови да им целуват задниците. Все пак, не е все едно кой ще те целува отзад. Ако можете да избирате, между един английски лорд и един умиращ от глад просяк, кого бихте удостоили с честа да целуне задните ви части? Аз лично бих предпочел лорда, това би било по-приятно и по-хигиенично.

Когато ножицата е отворена прекалено широко, това е кофти и за бедните и за богатите. В такова общество бедните стават много бедни и започват действително да умират от глад. Що се отнася до богатите, те са още по-прецакани. От една страна те намаляват, което неминуемо ги прави нещастни. Те се затварят се в свои тесен кръг, женят за братовчедки, за да не се разпилеят парите им. Богатите живеят в непрекъснат страх, че ще отпаднат от кръга на супер елита и ще станат част от морето бездомни и безимотни супер бедняци. Освен това, знаете историята за дъщерите на императора, които умрели девствени, защото никой не бил достатъчно знатен, за да ги изчука.

Тоест, мечтата на монетаристите да има повече бедняци е тъпа и безсмислена. Когато тази мечта се осъществи, монетаристите ще са най-прецаканите. Както се казва: „Внимавай какво си пожелаваш!“

Да даваш по триста лева на бедняка еднократна помощ за всяко родено дете и по този начин да го принуждаваш да прави деца, за да не умре от глад, това е престъпление спрямо бедните и двойно по-голямо престъпление срещу богатите. Затова не трябва да има еднократни помощи при раждането на дете. Ако някой е готов да направи дете срещу триста лева еднократна помощ, то по-добре е този някой да не прави деца. Ако държавата иска да помогне на родителите при раждане да дете, то нека да поеме разходите по раждането, това е много повече от смешната еднократна помощ, която се дава в момента. Пари за децата могат да се дават по много начини. Например, безплатно образование, безплатни учебници, стипендии за отличните ученици и други подобни. Важното е, когато се дават пари, те да се дават на децата, а не на родителите, който в повечето случай биха ги изпили или проиграли на хазарт. Ако родители не пият и не играят хазарт, то те вероятно имат достатъчно пари и не чакат на държавата да им гледа децата.

Трябва да се спре практиката да се дават детски само на бедните. Идеята е, че богатите си имат пари и не се нуждаят от помощ, затова по-добре на тях нищо да не даваме и по този начин да спестим пари. Истината е, че богатите са относително малко и ако им спрем детските почти нищо няма да спестим. Много повече ще се наложи да се изхарчи, за да бъде поддържана армия от чиновници, които да следят кой има висок доход и кой няма. По този начин парите отиват не при бедните, а при мошениците, които декларират ниски доходи и хем не плащат данъци, хем получават детски и какво ли още не. Например, аз като студент не получавах стипендия, защото доходът на семейството ми беше висок, а и успехът ми не беше от най-блестящите. Може би, ако имаше шанс да получа стипендия, аз бих се понатегнал и бих си повишил успеха. На стипендията трябва да се глада като на морален стимул, а не като на пари, които се дават на студента, за да не умре от глад. Затова когато държавата плаща детски и стипендии, това не трябва да е обвързано с дохода на семействата.

Освен от броя на децата, детските не трябва да зависят и от семейния статус на майката. Абсолютно несправедливо е една самотна майка да получава повече пари от жената, която се грижи освен за децата си и за мъжа си. Държавата наказва хората, които са създали здраво семейство и се опитват да отгледат децата си при нормални условия. Нещо повече, държавата ви дава пари, за да не се жените. Казват ви: „Живейте в грях, нека децата ви са копелета! Дори и тези деца да си имат баща, нека поне на хартия те да се водят за копелета!“ Много семейства са принудени да живеят нелегално, за да не загубят парите, които държавата отпуска на самотните майки. Това е част от борбата на мъдреците против семейството и против стандартните начини за размножаване, но ние тази политика няма да я подкрепим.

Въобще понятието самотна майка трябва да отиде в миналото. Какво означава това? Дали, че бащата е неизвестен или че той не желае да плаща издръжка на детето си? Според нашата религия всеки родител е отговорен за децата си и е длъжен да ги гледа или поне да им плаща издръжка. Понятието неизвестен баща също трябва да бъде забравено. При съвременните ДНК тестове бащата винаги може да бъде открит. Ако той е жив, ще трябва да плаща издръжка, ако е покойник, държавата ще плати с парите, който му се полагат за пенсия. Ако родители зарежат детето си в социален дом и оставят на държавата да се грижи за отрочето им, то тези родители трябва да плащат издръжка. Ако са социално слаби, то тази издръжка трябва да им се удържи от социалните им помощи. Ако се намери, някой, който се съгласява да осинови детето и да поеме грижата за него, то тогава неговите биологични родители могат да бъдат освободени от плащането на издръжка, но не и преди това.

Като стана дума за осиновяване, няма нищо лошо осиновителя да плати известна сума, за да вземе детето. В българската традиция малко кученце не се подарява, а задължително се продава. Смята се, че за да сме сигурни, че новият стопанин ще се грижи за кученцето, то той трябва да го плати. Ако му го подарим той няма да го цени и може да го захвърли. Сега по телевизията непрекъснато разправят: „Ааа! Ууу! Бременна циганка продала детето си на бездетен английски лорд!“ Ами защо да не го продаде, детето си е нейно. Продала е собственото си дете, а не вашето. Някой ще каже, че циганката не обича детето си и затова го е продала. И това не е сигурно. Може да го е продала, точно защото го обича повече отколкото можете да си представите и защото се надява по този начин да осигури на отрочето си едно по-добро бъдеще. По време на турското робство българите са плащали така наречения кръвен данък. Турски чиновници са идвали и са събирали най-хубавите и най-здравите деца за да попълнят еничарската армия. По това време българите активно са се намесвали в процеса на избор на новите еничари като са корумпирали турските чиновници. Някои са давали пари, за да запазят детето си и то да не бъде взето за еничарин, други обратното, давали са подкуп, за да вземат тяхното дете, мака че то не отговаряло на изискването да е едно от най-здравите и най-красиви момчета. Защо го правели? Ами, защото много обичали децата си и искали да им осигурят възможно най-доброто бъдеще. По същият начин днес българинът дава мило и драго, за да изпрати детето си да следва в чужбина. Трябва ли да съдим тези хора, заради това, че искат най-доброто за децата си.

Поради тази причина нашата религия разрешава и дори поощрява продажбата на деца. Това е много по-достойно и по-благородно от даряването на кръв и донорството на органи. Ако едни добри и богати хора страдат от репродуктивни проблеми и не могат да си имат собствено дете, то изключително благородно е да им помогнете като им продадете собственото си дете. По този начин те ще могат да го възпитат и да му предадат своята култура, своите знания и умения. По този начин тези хора ще успеят да оставят нещо след себе си и да се размножат. Това може да не е класическото генетично размножаване, но според мнозина интелектуалното наследство е по-ценно от генетичното.

Ако младеж и девойка се залюбят още на ученическата скамейка и създадат дете, което не могат да гледат, защото са твърде млади, то как според вас е редно да постъпят. Дали да убият детето в корема на майка му или да го продадат на едни мили и богати хора, които ще се грижат за него, ще го отгледат и ще му дадат живот и бъдеще. Кое е по-благородно? Да се отърват от продукта на любовта си като го захвърлят на боклука или да го продадат за добри пари, с които да си платят следването в университета?

Продажбата на деца е нещо много благородно, но и изключително изгодно от генетична и финансова гледна точка. От генетична гледна точка, много по-добре е вашето дете да бъде отгледано от чужд човек, отколкото да бъде убито. Освен това, цената на едно здраво и красиво бебе може да е изключително висока. Има много деца, които никой не ги ще, но вашето вероятно ще го искат и даже ще са готови да платят скъпо и прескъпо за правото да го осиновят и отгледат. Един ден вашият син може да пожелае да види старите алкохолици, които се явяват негови генетични родители и да ви помогне допълнително, като ви даде някои и друг лев за пиене.