Един приятел ми каза, че той моята книга не я е чел, а само е погледнал около картинките, за да разбере какво е нарисувано. Това ме наведе на мисълта, че няма нужда да се хабя и да пиша всичко наред. Достатъчно е да публикувам текстовете, които са около картинките ;-)

Ето текста, който върви към поредната картинка.

_________________________

На другия ден в кабинета на Безкрачко се получи едно много странно писмо. Вътре се казваше, че господин кмета е осъден по бързата процедура и че в срок от 24 часа трябва да се яви в Централния софийски затвор за изтърпяване на наказанието.

Безкрачко не можа да повярва на очите си. Очевидно беше станала някаква грешка! А може това беше някаква тъпа шега? Той веднага звънна на един свой човек в прокуратурата и го попита, кой си прави гаргара с кмета на София. Неговият човек с тъжен глас му обясни, че няма никаква грешка. От горе дошло нареждане да вкарат в затвора поне един престъпник.

Това беше много съмнително. Самата идея в затвора да бъде вкаран престъпник звучеше налудничаво и абсурдно.

Във всяка държава функцията на затвора е да отдели престъпниците от честните трудови хора. И в България е така, но разбира се българския модел е уникален. Тук престъпниците са твърде много и затова е абсолютно невъзможно всички те да бъдат прибрани, но затова пък честните хора са такава рядкост, че не представлява никакъв проблем, те да бъдат поставени в затвора и по този начин държавата да ги защити от бандитите.

Накрая Безкрачко се сети, че днес е рожденият му ден. Улисан в работа и кражби, той беше забравил за днешния празник, но очевидно, че колегите от прокуратурата се бяха сетили и бяха решили да го поздравят с тази леко дебелашка шега. Единственото, което не можеше да разбере, е как толкова много хора бяха успели да се наговорят и да се включат в майтапа. Той звънна на познати съдии, следователи и прокурори и всичките те говореха едно и също, сякаш си бяха плюли в устата. Накрая реши да се обади на председателя на софийския градски съд. Това беше един страхотен сухар без грам чувство за хумор. Дори някой да е подготвил шегичка за Безкрачко, то Председателят със сигурност не участва. Той не може да е замесен, не само защото е твърде скучен и сериозен, а още защото всяка седмица Безкрачко му праща по една торба с пари, за да го пази от затвора. Председателят е сериозен човек и не би тръгнал да се шегува с това, от което си вади хляба.