– Дали да не пробваме да му предложим трилион? – попита Джони. – Все едно е дали ще го излъжем, че е милиардер или че е трилионер.
 – И това няма да помогне – усмихна се Франк. – Сбъркахте, като започнахте с милион. Това са твърде много пари. Гочо просто не може да си представи такава сума. За него милион, билион, трилион е все едно. Ако бяхте започнали с хиляда долара, той щеше да откаже, но после на милион щеше да кандиса.

Джони се подразни заради това, че инженерът отново се оказа прав. Действително бяха надценили Гочо, като си мислеха, че той знае колко е един милион долара. За жалост, доцентът никога не беше си купувал яхта за милион, нито обувки за хиляда долара. В света на Гочо един милион звучеше абстрактно и непонятно.

 – Прав си – засмя се Джони. – И с трилион няма да стане. Пък и представяш ли си в челото на следващата класация на най-богатите да стоят трилионерите Били и Гочо?

Сравнението между Гочо и Били беше индиректна обида за шефа на Франк, и затова инженер Христов пропусна тази шега покрай ушите си, за да не му се наложи спешно да си търси нова работа.

 – Нищо, имам друга идея! – хитро се усмихна Джони. – Ще му предложим нещо друго вместо пари. Всеки човек си има цена, но невинаги тя е в злато. Просто трябва да видим какво най-силно желае Гочо и да му го предложим.
 – Той е един елементарен човек без никакви особени мечти и желания – каза Франк, чието шеговито настроение изчезна на момента.
 – Не е съвсем така. Тук в досието му пише, че той е влюбен в Ани и иска да се оженят и да си имат деца.
 – Е, да, но той иска не просто да се ожени за Ани, а да се оженят по любов. Как можем да накараме чалга певицата Ани да се влюби в човек като Гочо? Това не е по силите никому. Дори и ЦРУ не може да се справи с подобна задача.
 – Много ни подценяваш – каза Джони. – Имам план. За да обикне Ани Гочо, е нужно той от никой да стане някой. Ние ще го направим чалга продуцент и по този начин той ще спечели сърцето й.

 – Но това е невъзможно – запротестира Франк. – В българския попфолк изискванията са изключително високи. Вече от чалга певиците се иска дори и да могат да пеят.
 – От певиците може да се изисква много, но от продуцентите се иска само да имат пари и дебел тумбак. Пари ще му дадем, а тумбака той си го има по природа.
 – Все пак той трябва да има понятие от музика. А както е известно, Гочо е музикален инвалид.
 – Не, бъркаш – поправи го Джони. – Той не е музикален, а сексуален инвалид. Погледни досието му.
 – Не, вие бъркате. На втора страница пише, че е сексуален инвалид, но ако отворите на страница осемнадесета, ще видите, че той с музиката се справя дори по-зле, отколкото със секса.

Джони погледна документа. Да, действително така пишеше. Не трябваше такъв строго секретен документ какъвто е разузнавателното досие на Гочо да се предоставя на тъпаците от Onlysoft. Сега се оказа, че едно инженерче може да е по-добре информирано от директора на ЦРУ.

 – Както и да е – съгласи се Джони. – Действително пише, че е музикален инвалид, но това няма никакво значение. ЦРУ е успяло да издигне хиляди некадърници до най-отговорните постове, ще успеем да издигнем и Гочо.
 – Но разберете, Гочо няма да иска да стане попфолк продуцент. Тук пише, че той мрази чалгата.
 – Този път ти си този, който не е прочел внимателно. Пише, че Гочо е леко раздвоен. От една страна, той мрази чалгата, но, от друга, обожава чалга певиците. Сигурен съм, че той ще хареса новата си длъжност. В крайна сметка хората не стават попфолк продуценти, за да слушат чалга, а за да чукат чалга певици.

 – Вие лично ли ще му предложите тази сделка? – попита инженер Христов.
 – Ех, Франк. Ние тук в ЦРУ да не сме аматьори като вас от Onlysoft? Нищо подобно, тук използваме класическите разузнавателни тактики. В случая с Гочо ние му прилагаме схемата на доброто и лошото ченге. Вероятно се сещаш, че аз съм лошото ченге, а ролята на доброто ще изиграе агент 0013.
 – Агент 0013 не беше ли онази ослепителна блондинка, която пуснахте на Гочо като примамка?