Защо чергарите са по-некоректни от тези, които са се закотвили на едно място и не мърдат? Ами хората са много по-склонни да измамят някой непознат, когото няма да срещнат повторно, отколкото да прецакат съседа си, който рано или късно ще им го върне. И ти, читателю, като отидеш някъде далеч на екскурзия, започваш да разказваш на непознати измислени истории, да флиртуваш с чужди жени и дори да изневеряваш на своята. Когато си далеч и виждаш хора, които няма да видиш отново, защо ли да не ги измамиш?

Правоохранителната система също влияе върху поведението на хората. В добрата стара Англия доскоро за най-дребното провинение бесеха. Затова в тази страна до ден днешен има особено уважение към закона. Разбира се, да си честен и да спазваш закона, не е съвсем едно и също. Например българите са доста честни относително, но закона хич не го спазват.

Интересен пример в това отношение са Съединените щати. В тази страна голяма част от населението води чергарски начин на живот, макар че там, доколкото знам, пътуват с каравани, а не с черги. От друга страна, там правоохранителната система е една от най-лютите. Резултатът от сблъсъка между тези два фактора е, че затворите им са пълни с бедни хорица, който са стъпили накриво и са нарушили някой закон.

***
Какъв е изводът? На коя стратегия да заложим – на приятелството или на прецакването? Християните казват: „Помагай на ближния си!“ Точно това е правилната стратегия. Но кой е ближният? Това е всеки, с когото имаме допир. Хората, с които контактуваме, са само една малка част от цялото човечество. Нормално е ние да играем в коалиция с тези хора срещу останалите.

Стратегията на прецакването е атавизъм, останал ни от времето, когато сме живели в пещерите. Когато сме били на малки групи, тогава безсмисленото прецакване е било една съвсем смислена стратегия. Ако живееш в общество от десетина човека, тогава, прецаквайки двама-трима, можеш съществено да увеличиш собствените си шансове за оцеляване. Днес живеем в общество, състоящо се от милиони и милиарди, и прецакването на двама-трима с нищо не би ти помогнало. Единственото, което ще направиш, е да си създадеш проблеми, защото се очаква прецаканите да ти го върнат.

Ако видим човек да се дави в реката, дали да му помогнем? Определено да. Това е ближният. Щом ние сме тези, които сме близо до него и можем да му помогнем, значи сме си ближни. Разбира се, помагайки на един, ние неминуемо прецакваме друг. Този, когото ще извадим от реката, ще изяде на някого храната, на друг ще му открадне гаджето, но животът е едно състезание, а този човек е от нашия отбор. Ние сме му помогнали и очакваме от него да ни се отблагодари за добрината. Е, ако познавате човека, който се дави, и много добре знаете, че той е един черен неблагодарник, заради когото не си струва да си мокрите дрехите, то тогава оставете го. Няма смисъл да се помага на неблагодарници.

Това, че даваме приоритет на помощта, не значи, че напълно отричаме прецакването като начин на живот. Нормално е, когато някой ни е прецакал, ние да му го върнем, иначе защо хората биха ни помагали, ако не правим разлика между добро и зло?

Да прецакаш някого, не значи непременно да му прережеш гръкляна, докато спи. Може просто да го излъжеш за дребна сума пари, да му вържеш тенекия и да го оставиш да те чака в студа или да откажеш да го запознаеш с онази блондинка, която има толкова добро сърце, че досега на никого не е отказала. Когато прецакваш някого, може да го правиш, за да се облагодетелстваш, например като му свиеш портфейла или просто да му направиш мръсотия, без ти да имаш някаква непосредствена полза от това.

Все пак, когато прецаквате, гледайте да не го правите с действие, а с бездействие. Ако някой нещо ви е направил и вие му го върнете тъпкано, то може да влезете в една спирала на конфронтация, от която излизане няма. По-добре не правете нищо, но имайте едно наум. Един ден този човек ще дойде и ще поиска услуга от вас. Всеки, рано или късно, опира до всекиго. Тогава вие ще му откажете. Така ще го прецакате, без да влизате в излишна конфронтация.

За целта вие трябва да бъдете добропаметен и злопаметен. В българския език няма такава дума „добропаметен“. Имаме думата „благодарен“, но това не е същото, както не е същото да си злопаметен и отмъстителен. Не трябва да сме отмъстителни, защото така влизаме в излишна конфронтация, но трябва да сме злопаметни. Добре е да сме благодарни, но невинаги е възможно да се отблагодариш на човека, който ти е помогнал. По-важното е да помниш добрината. Обикновено това е напълно достатъчно.


 
<<Предишна         Страница 126 (от общо 136)         Следваща >>