Всяка нова религия неминуемо се сблъсква с проблеми. Първите християни са ги хвърляли на лъвовете. Сега в зоопарка са останали само няколко пършиви лъва, които според мен не представляват сериозна заплаха за последователите на нашата вяра. Въпреки това, като прочетете какви са нашите политически искания, сами ще се уверите, че без проблеми едва ли ще се мине.

Първото и най-важното искане на гочовистите е държавата да не дава пари за второ дете! Преди изборите политиците ни обещават: „Ще дадем пари за това, ще дадем пари за онова!“ След изборите казват: „Ние действително много искахме да дадем пари за това и онова, но се оказа, че пари няма, и затова ще трябва да забравите какво сме ви обещали и да пиете по една студена вода.“ Добре, но ние не искаме от тях да дават пари, а да не дават. Те ще кажат: „Ама как, ние не можем да посегнем на децата и да им дадем по-малко пари!“ Никой не е казал, че парите за децата трябва да се намаляват. Тук става въпрос не за размера на помощите, а за разпределението им. Дали една майка, която има повече деца, трябва да получава повече помощи от тази, която има по-малко деца, или всички майки трябва да получават по равно независимо от това, дали имат едно, две или десет деца.

Добре, но майката, която има десет деца, няма да може да ги отгледа с помощите, които й се полагат, и децата й ще започнат да умират от глад. Няма страшно, ако тя е социално слаба и разчита на държавата, за да й храни децата, то при тази система те ще започнат да умират от глад още от петото и до десет въобще няма да се стигне.

Разбира се, държавата трябва да осигури безплатни аборти. Тоест когато не можем да гарантираме на бедняка, че ще се грижим за детето му, не трябва да му пречим да се отърве от него още преди да се е родило, вместо да седи и да го гледа как умира от глад. Въобще безплатните аборти са важни, защото е много обидно да знаеш, че единствената причина, поради която си се появил на бял свят, е това, че родителите ти са нямали пари, за да те махнат.

Няма да се лъжем и ще си признаем, че системата, която предлагаме, представлява геноцид спрямо бедните. Така е, но системата, която действа в момента, е геноцид спрямо богатите. Няма как едновременно да увеличаваш процента на бедните и процента на богатите. Ако има повече бедни, процента на богатите ще падне, ако увеличиш богатите, ще падне процента на бедните. Тоест когато промениш съотношението бедни-богати, това или ще е в полза на бедните, или ще е в полза на богатите. Въпросът е: какво искаме да бъде нашето общество? На двата полюса стоят индийският и скандинавският вариант. В първия случай шепа супербогати господстват над море от супербедни хора. Обратно, при скандинавския вариант почти няма разлика между бедни и богати, което също е лошо, защото се обезсмисля животът на хората. В скандинавските стани я няма американската мечта, а тя е да станем богати и да накараме бедняците да ни целуват задника. Това може и да не е най-възвишената мечта, но все пак е мечта и е важна, защото животът без мечти би бил ужасно скучен.

В момента ние уверено се движим в посока на индийския модел. Това е, защото монетаристите искат да има повече бедни, за да има повече хора, които са готови да им целуват задниците. Все пак, не е все едно кой ще те целува отзад. Ако можете да избирате между един английски лорд и един умиращ от глад просяк, кого бихте удостоили с честа да целуне задните ви части? Аз лично бих предпочел лорда, това би било по-приятно и по-хигиенично.

Когато ножицата е отворена прекалено широко, това е кофти и за бедните, и за богатите. В такова общество бедните стават много бедни и започват действително да умират от глад. Що се отнася до богатите, те са още по-прецакани. От една страна, те намаляват, което неминуемо ги прави нещастни. Те се затварят се в свой тесен кръг, женят за братовчедки, за да не се разпилеят парите им. Богатите живеят в непрекъснат страх, че ще отпаднат от кръга на суперелита и ще станат част от морето бездомни и безимотни супербедняци. Освен това, знаете историята за дъщерите на императора, които умрели девствени, защото никой не бил достатъчно знатен, за да ги изчука.

Тоест мечтата на монетаристите да има повече бедняци е тъпа и безсмислена. Когато тази мечта се осъществи, монетаристите ще са най-прецаканите. Както се казва: „Внимавай какво си пожелаваш!“


 
<<Предишна         Страница 116 (от общо 136)         Следваща >>