***

Докато Гочо вървеше към Обеля, бойците от съпротивата развиваха вентилите на неговия джип. От края на войната до 2010 не се беше случило нищо ново. Ще си помислите, че поне съпротивата е нова. Уви, не. В 2010 съпротивата се състоеше от Кико и Коко, а те бяха най-младите членове на диверсионната група, която през Втората световна война нападаше цистерните с газирана вода, които бяха предназначени за хитлеровата армия и пътуваха от България към Африка. Тогава Кико беше още на 14, а батко му Коко беше вече на 16 години. Не е трудно да пресметнете, че сега те бяха съответно на 82 и 84 години.

Причината, поради която съпротивата нападна Гочовия джип, е това, че той беше паркирал така, че блокираше създадения от тях проход. По-точно беше закрил дупката, която съпротивата беше пробила в една от оградите на Безкрачко. Заради това престъпление съпротивата реши да накаже Гочо, като му спусне гумите.

В този момент Коко се опитваше да развие вентила, докато Кико стоеше на пост и вардеше да не се появи американски бомбардировач. Не че Кико можеше да види самолет, летящ на 10 хиляди метра, при това произведен по технологията Стелт и невидим за хора и радари. Кико не можеше да види дори колко е часът, защото стрелките на часовника му бяха твърде дребни. Просто традицията повеляваше, докато батко му извършва акция, той да стои на пост и да го варди.

Тъжно беше, че от старата бойна група бяха останали само тези двамата. Ще си помислите, че другите младежи са станали жертва на американските антитерористични операции. Нищо подобно, бомбите винаги падаха някак встрани и досега не бяха засегнали нито един боец от групата. За жалост, времето не беше така милостиво и един по един бойците гушнаха букета – кой от сърце, кой от болни бъбреци, кой просто от старост.

Кико и Коко също бяха вече взели-дали. Почти не чуваха и много лошо виждаха, а и ръцете и краката им вече не ги държаха. Коко се опитваше да развие вентила, но Гочо го беше затегнал прекалено здраво и Коко не можеше да го пребори. Тогава на помощ се притече по-младият Кико и двамата със задружни усилия пуснаха въздуха от Гочовата гума. Как се обръщат нещата! Навремето младият Кико търсеше помощта на батко си Коко, за да развие крана на цистерната с газирана вода, а сега дойде времето, когато неговите пръсти бяха по-силни от тези на батко му.

***

Съветът на Мъдреците заседаваше, но имаше един мъдрец, който не беше поканен нито на това извънредно заседание, нито на което и да е заседание в последните години. Това беше Хасан Али. Той отговаря за най-тайната и най-важна програма на Съвета. Тя носеше кодовото име „Чичко Торбалан“ и Хасан Али изпълнява главната роля в този проект.

В момента той седеше в разкошния си арабски дворец и скучаеше. Да отговаряш за „Чичко Торбалан“, беше изключително тъпо. По цял свят всички селяндури познаваха Хасан Али и го смятаха за терорист номер едно. Това беше причината, поради която Съветът му беше забранил да ходи където и да било. Не можеше да присъства нито на раздаването на наградите „Оскар“, нито дори да обиколи луксозните парижки бардаци. Дори и да му разрешаха, Хасан Али сам щеше да се откаже, защото навсякъде децата го сочеха с пръст и викаха: „Чичко Торбалан, Чичко Торбалан!“, майките припадаха, а татковците звъняха в тайните служби, за да питат каква е наградата, обявена за главата на бедния Хасан.

Много му беше болно и тъжно - как можаха точно него да накиснат да изпълнява тази гадна задача. Хасан беше най-добродушният и хрисим мъдрец и неговите колеги се възползваха от добротата му, за да го обявят за враг номер едно и да разнесат по целия свят, че Хасан Али е едно ужасно чудовище. В училищата децата се упражняваха да избождат с карфици очите от портрета му. Дори се опитваха да оскубят брадата му, макар че брада от портрет трудно се скубе.

На всичко отгоре от Съвета го караха да върши ужасни неща, защото само грозната му физиономия не била достатъчна, за да плаши хората. В началото Хасан Али поставяше бананови кори на места с възлово значение за националната сигурност. Имаше доста навехнати стъпала, няколко счупени ръце и един насинен задник. Медиите доста раздуха случаите на бананов тероризъм, но въпреки всичко хората не се страхуваха достатъчно. Тогава Съветът нареди на Хасан да започне да взривява атомни бомби. Това беше отвратително и той дори мислеше да откаже, но Съветът не беше организация, на която можеш да откажеш.

Когато гръмнаха първите атомни бомби, хората истински се уплашиха, но заедно с това истински намразиха Хасан Али. Всеки иска да го обичат и никой не иска да го мразят. Хасан Али беше така депресиран, че се намираше на крачка от самоубийство.

Защо той? Защо? Защото бил много грозен. А другите мъдреци да не са красавци? В погледа му имало нещо от Мефистофел. А другите мъдреци да не би да гледат като херувимчета?

Като се замисли за другите мъдреци, той се сети за председателката и в съзнанието му изплува един свеж спомен. Наистина имаше един мъдрец, който изглеждаше добре. Много добра беше тази Маман. Навремето, когато тя още не беше председател, а само обикновен мъдрец, Хасан Али беше прекарал с нея един чудесен уикенд. Действително, за това удоволствие му се наложи да заплати цяло състояние, но Маман си заработи съвестно всеки цент и Хасан Али не съжаляваше за нищо. Единственото, за което му беше мъчно, е това, че в двореца му сега няма куртизанка от нивото на Маман. Имаше няколко прости ханъми, но къде можеха те да се мерят с Маман?

Тежка беше задачата на Хасан, но същевременно и много отговорна. Чичко Торбалан е нужен на селяндурите, за да ги накара да слушкат, така както е нужен на децата, за да ги кара да си лягат навреме и да си ядат попарката. Благодарение на тази програма хората доброволно се отказаха от някои екстри, извоювани по времето на Френската революция, каквито са свободата на словото и неприкосновеността на кореспонденцията. Тук бихме добавили и свободата на телефона и имейла, макар тях да ги е нямало по времето на Френската революция, но може да приемем, че това, което е казал Дантон, се отнася за всички комуникационни средства.

Хасан Али съзнаваше колко важно е да плаши селяндурите, защото беше минало доста време от последната революция и затова се очакваше всеки момент да друсне поредният разрушителен бунт. Революциите са като земетресенията. Когато мине леко разклащане, се освобождава натрупаната енергия и опасността от як трус намалява. Колкото по-дълго е било спокойствието, толкова по-яко ще друсне накрая.

Основното при революциите е, че предизвикват известно разместване на пластовете. Тези, които са управлявали, отиват в затвора, а тези, които са в затвора, излизат и започват да управляват. На мъдреците не им се ходеше в затвора, а и в затворите нямаше хора, подготвени да управляват. Това не бяха някогашните затвори. Сега мъдреците знаят, че е по-сигурно да пратиш противниците си при всевишния, защото днешните затвори са като пробит чувал и не може да се разчита на тях за нищо.

Колкото по-близо е поредната революция, толкова по-яко се затяга примката около врата на селяндура. Нямаше как мъдреците да затегнат толкоз яко примката и затова беше нужна програмата „Чичко Торбалан“, която караше обикновения селяндур сам да затегне собствената си примка.


 
<<Предишна         Страница 2 (от общо 2)         Обратно към www.gocho.org