Най-накрая Гочо стигна до Университета. Това беше най-величествената и най-красивата сграда в цяла България. Университетът стоеше в края на българската махала. В дясно се простираше огромното море от дървени колибки и тенекиени фургончета, където живееше циганското мнозинство, а от ляво беше Народната библиотека.

Въпросът е: "Що ли му трябва библиотека на народ, който не чете?" Действително, библиотеката беше нещо напълно ненужно. Безкрачко искаше да приватизира сградата, за да я оползотвори за нещо по-полезно, но тъпите селяндури не му позволяваха. Те искаха да си имат библиотека, нищо че не им трябва. Българите пазеха библиотеката със същата носталгия, с каквато много жени пазят сватбените си рокли, нищо че отдавна вече не могат да се поберат в тях. Тази народна простотия, накара Безкрачко да подходи към проблема по-дипломатично и вместо да приватизира сградата, той я запали. Няколко години в София стърчаха грозните руини на библиотеката и когато Безкрачко предложи да приватизира парцела и да построи хотел, селяндурите много се зарадваха и му благодариха, че най-накрая ще ги отърве от грозната гледка и тъжният спомен, че в София някога е имало библиотека. Всъщност, Народната библиотека вече е хотел "Библиотеката" и това е най-скъпият и най-луксозният хотел на Балканския полуостров.

Университетът също беше претърпял огромно развитие в положителна посока. Всичко беше обновено, осветено и блестеше от чистота. Ще се запитате откъде са се намерили пари за българското висше образование. Кой е човекът помогнал на Университета в тези трудни времена. Името на този благодетел беше Кривата Краставица и това е човекът наел основната част от сградата на Университета и създал там най-качествения бардак в цяла Европа.

Нямаше как да се мине без привличане на допълнителни финансови средства. Университетът изпитваше остра нужда от пари, защото ректорът имаше нова любовница. Това беше Катето, а за нея може да се каже всичко друго, но не и че е евтина.

Това, че част от Университета функционира като публичен дом имаше редица предимства. От една страна се издигна авторитета на това висше учебно заведение. Освен това студентките започнаха да посещават по-редовно учебните занятия, защото сега работата им е съвсем близо до аудиториите. Сградата също изглежда много по-добре, защото сега за нея се грижи не някой изкуфял професор, а един успешен бизнесмен, какъвто безспорно е Кривата Краставица.

По времето преди да дойде Кривата Краставица Университета приличаше не на бардак, а на битак. Тръгваш по един прекрасен коридор, покрит с венецианска мозайка и украсен с мраморни кулони. Насред цялата тази красота някой е сковал павилионче, в което се продават вестници или чорапи. Когато Кривата Краставица дойде, първата му работа беше да разкара всичкия този кич. Махна всички шперплатови стени и други подобрения направени от ректора и сградата върна първоначална си красота.

Кривата Краставица запази стила на Университета. Единственото подобрение, което си позволи да направи беше, че махна мраморните статуи, който седяха в нишите на централното фоайе. На тяхно място сложи пилони, около които сега танцуват пищни куртизанки. Това беше направено с много вкус и сега централното фоайе изглежда още по-добре от преди.

В момента Гочо стои пред централният вход и се любува на тази величествена сграда. Софийският Университет е строен преди сто години, когато богатите българи са инвестирали в наука и образование, за разлика от сега, когато инвестират в силикон и чалга певици. Всичко в тази сграда беше направено пищно и разточително, явно строителите са градили с мисълта, че създават нещо, което ще остане след тях и ще пребъде през вековете.

"Колко по-различни са днешните строежи – помисли си Гочо. – Сега всичко се прави временно. Днес двайсет годишните сгради вече се смятат за безнадеждно остарели. Взривяват ги, за да ги заменят с нещо по-голямо и още по-грозно. Новите сгради са тесни, мрачни и най-вече икономични. Сега се строи мизерно и някак сиромашко, докато старите българи са строили с безсрамната щедрост на аристократи."

Гочо обичаше да разказва за своя пра-пра-дядо, който бил архитектът проектирал сградата на Софийския Университет. Всъщност, пра-пра-Гочев не беше архитект, а обикновен каменоделец, работил някога на строежа, но въпреки това, той беше направил много повече за българската наука, отколкото неговият пра-пра-внук някога ще направи.

***

Гочо влезе в Университета, но не през централния вход, а по едни стълби, които водеха към мазето. Откакто Кривата Краставица беше взел на концесия основната част от сградата на Университета, учебните занятия се провеждаха отдолу под бардака. Може би ще си помислите, че помещенията, в които сега се преподава са тесни, мрачни и влажни. Нищо подобно. Строителите на Университета са построили тази величествена сграда върху едно величествено мазе. Това, което е под земята е много по-просторно и по-грандиозно от повечето европейски университети. Единствения проблем на новите аудитории беше, че нямаха прозорци и затова вместо под слънчеви лъчи сега студентите учат осветени от призрачно бяла нацистка светлина.

Ако не знаете какво представлява бялата нацистка светлина, ще ви обясня, че това е едно от най-ужасните изобретения на Третия райх. Нацистката светлина доскоро се наричаше "неоново осветление", а от известно време й викат "енергоспестяващи крушки". През 2010 всичко добро направено от нацистите беше забранено, а лошите неща бяха издигнати в култ. Например, магистралите построени по времето на Хитлер сега ги разрушаваха, защото фюрера ги бил направил под формата на пречупен кръст. Народната кола на нацистите също беше забранена, защото на Маман Фолксвагена й напомнял на калинка, а тя мрази насекомите и всички други пълзящи гадинки. От друга страна, бялата нацистка светлина и газовата камера бяха издигнати в култ.


 
         Страница 1 (от общо 3)         Следваща >>